DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Азооспермия

Азооспермията е термин, който се използва за означаване на пълно отсъствие на сперматозоиди в еякулата. Повечето пациенти предполагат, че тази диагноза изключва възможността им някога да заченат дете. ”Ако няма сперматозоиди как може да се осъществи оплождане?” Обаче фактът, че спермограмата показва отсъствие на сперматозоиди в спермата, не изключва възможността сперматозоидите да са произведени, но да не са достигнали до семенната течност или посредством интервенции да може да се помогне на мъжа да произведе сперматозоиди.

Дори и в тези случаи, когато след интервенции все още няма сперматозоиди в еякулата, може да съществува възможност за събиране на малко количество сперматозоиди, които са произведени в тестисите в резултат на интервенциите.

Проблем в производството или проблем в доставянето на сперматозоидите?

Основният въпрос, на който трябва да се отговори, когато се сблъскаме с азооспермия е дали проблемът лежи в основата на производството на сперматозоиди или в тяхното доставяне в еякулата. С други думи, дали тестисите просто не произвеждат сперматозоиди или произвеждат, но те не могат да достигнат до семенната течност? Целта на първоначалната оценка е да се направи разликата между тези две възможни причини. Ако тестисите произвеждат сперматозоиди, но такива не се наблюдават в семенната течност, сперматозоидите трябва да се възвърнат чрез някакъв друг механизъм - или чрез възстановяване на нормалното течение на сперматозоидите, или чрез заобикалянето му. Ако тестисите не произвеждат сперматозоиди трябва да се изследва дали проблемът може да бъде обратим. Дори когато процесът не може да бъде обратим, съществуват известен брой случаи, в които нивото на сперматогенеза се е покачило до някаква степен, която позволява да се “съберат” сперматозоиди с помощта на развитите репродуктивни техники (АРТ) и микроманипулация. Следните параграфи описват накратко случаите и на двата възможни проблема.

Проблеми в производството:

Трите главни причини за липсата на производство на сперматозоиди са: хормонални проблеми, "тестикуларна дисфункция," и варикоцеле.

Хормонални проблеми:

Тестисите трябва да бъдат стимулирани от хипофизни хормони за да произвеждат сперматозоиди. Ако тези хормони липсват или тяхното количество е много намалено, тестисите не биха могли да произведат сперматозоиди. Важно е да се знае,че мъже, които приемат андрогени (стероиди) било то орално или чрез инжекции (за боди билдинг) – те затварят производството на хормони, стимулиращи сперматогенезата.

Тестикуларна дисфункция или заболявания на тестиса:

Това се свързва главно с неспособността на тази част от тестиса, която отговаря за производството на сперматозоиди (епитела на извитите каналчета) да произведе достатъчен брой зрели сперматозоиди. Тази дисфункция може да възникне на всеки етап от производството на сперматозоидите по ред причини. Или в тестиса може напълно да липсват клетките, които се делят за да се превърнат в сперматозоиди (това се нарича "синдром на Сертолиевите клетки") или може да е налице невъзможност на сперматозоидите да завършат своето развитие (това се нарича "матурационен арест.") Тази ситуация може да е причинена от генетични фактори, което трябва да се провери внимателно.

Варикоцеле:

Варикоцеле са разширените вени в скротума (също както се развиват разширени вени на краката напр.). Тези вени са разширени, защото кръвта не се изтича правилно от тях. Това оказва негативен ефект върху производството на сперматозоиди. Тази ситуация може да бъде коригирана по оперативен път

Проблем в доставянето на сперматозоидите: Отсъствие на семенни канали или запушването им.

Усложненията в доставянето на сперматозоидите се причиняват главно или от проблем свързан с дукталната система (семенни канали), която пренася сперматозоидите или с проблеми с еякулацията. Семенните канали може да липсват или да са запушени. По този начин пациентът може да има двустранно (от двете страни) вродено (по рождение) отсъствие на семепровод. Възможно е също да има преграждане или на нивото на епидидимиса (нежната тръбообразна структура дренираща тестисите) или по-нагоре. Може да е бил механично запушен по време на операция по повод херния или хидроцеле.

Сперматозоидите се събират в торбичките наречени семенни мехурчета и след това се натрупват в пикочния канал (уретра) - това е каналът, през което мъжът уринира или еякулира. Сперматозоидите трябва да преминат през еякулаторните канали, да минат през семенните мехурчета и да достигнат пикочния канал. Ако те са запушени и от двете страни няма как да преминат сперматозоидите.

В заключение, възможно е да съществуват проблеми с еякулацията. Преди един мъж да еякулира, спермата трябва първо да бъде събрана в уретрата. Този процес се нарича отделяне. Възможно е да има неврологична увреда, причинена от операция, диабет или нараняване на гръбначният мозък, която да възпрепятства този процес. За да може спермата да бъде изхвълена от пениса, входа към пикочният мехур трябва да бъде затворен. Ако не е, спермата ще отиде в пикочния мехур и по-късно ще бъде изхвърлена при уриниране.


Изследване на азооспермията:

Често е много сложно да се определи коя от изброените по-горе причини или комбинация от тях е основание за азооспермията на пациента. По-долу е направен кратък преглед за някои от възможните тестове и как те могат да помогнат да се определи точната причина.

Физикален преглед:

Най-простият тест е физикалния преглед. Доколкото паренхимът на тестиса се състои от елементи, които произвеждат сперматозоидите (епител на стената на извитите каналчета), ако размерът на тестисите е значително намален, това е индикация за увреден тестикуларен епител. Последващи хормонални изследвания могат да определят дали това е първичен проблем или е причинен от несъответстваща хормонална стимулация.

Скротумът се изследва за наличие на разширени вени (варикоцеле). Тяхното присъствие може да бъде потвърдено чрез ултразвуково изследване през кожата на скротума.

По време на физикалния преглед могат да бъдат опипани дукталните системи, Ако те липсват, пациентът има т.нар.вродено двустранно отсъствие на семепровод. В повечето случаи може да се обмисли дали този проблем не е от генетичен характер и да изисква хромозомен анализ като част от изследванията и лечението.

Накрая, по време на прегледа на дукталните структури може да се опипа епидидимиса сякаш е разширен. Обикновено той е гладък и в средата не може да се почувства. По този начин, разширеният епидидимис може да бъде индикатор за наличие на запушване.

Хормонални изследвания:

Фоликустимулиращият хормон (ФСХ) е хормон отделян от хипофизната жлеза, който е отговорен за стимулирането на тестисите да произвеждат сперматозиди. Когато е намален капацитета на производството на сперматозиди от тестисите, хипофизата отделя повече ФСХ опитвайки се да накара тестисите да вършат своята работа. Затова, ако ФСХ на мъжа е значително повишен има силна индикация, че неговите тестиси не произвеждат оптимално сперматозоиди. (Тестостерон, пролактин, ЛХ – лутеинизиращ хормон и ТСХ - тироидстимулиращ хормон също се изследват за да се получи информация за хормоналния статус на мъжа. Това може да разкрие проблеми, които оказват значително влияние върху продукцията на сперматозоиди.)

Генетични тестове:

Това е област на активни изследвания. По този въпрос е препоръчително всички мъже да получат основен генетичен тест, отчитане броя на хромозомите и търсене на блокирания на генетичен материал. Понякога е препоръчително изследването на гените, които могат да причинят кистозна фиброза (муковисцидоза). Съществуват тестове за специфични генетични аномалии на мъжките хромозоми, които могат да причинят азооспермия. Ако син унаследи това, то той може да има същия проблем.

Трансректален ултразвук:

За да може правилно да се изключи запушване на еякулаторния канал често се прави ултразвук на еякулаторния канал и семенните торбички. При този преглед ултразвуковата сонда се поставя в ректума доколкото каналите са разположени близко до неговата стена. Също, еякулаторния канал пресича простатата, жлезата, която може да бъде усетена през стената на ректума. Ако семенните мехурчета са разширени, това е индикация, че те може да са пълни със семенна течност, защото не се изпразват правилно. Кисти, блокирали семенните канали упражнявайки налягане върху техните стени, или калциране на самите канали може също да бъде открито с този преглед. В някои случаи кистите могат да бъдат премахнати с операция през уретрата и по този начин се освобождава налягането в еякулаторния канал. Ако има запушване в рамките на еякулаторния канал, запушената част може да се отстрани посредством проста операция.

Изследване на урина:

Възможно е еякулацията да настъпва “наобратно” – спермата да се изтласква към пикочния мехур и след това да се отмива, когато мъжът уринира след еякулацията. За да се провери това трябва пациентът да изпразни пикочния си мехур, след което да еякулира в чашка. След това да бъде помолен да уринира отново в друг контейнер. Ако има наличие на сперма в урината му, то при него се получава “ретроградно” еякулиране. Понякога това може да се коригира с орални медикаменти. Ако не, урината може да се подготви така, че да не унищожава до голяма степен сперматозоидите и те да се извлекат от постеякулаторната урина.

Тестикуларна биопсия:

Накрая, ако се подозира първичен тестикуларен проблем е нужно да се направи тестикуларна биопсия. Биопсия означава получаване на реална тъкан за лабораторно / микроскопско изследване. Това може да се извърши посредством игла през кожата или чрез операция.

В миналото индикациите за тестикуларна биопсия бяха малко. Посредством комбинация от някои прегледи очертан предварително проблем често може да се улучи точно като основен тестикуларен проблем, който не може да се лекува. Нямало е значение дали биопсията ще установи дали пациентът няма абсолютно никакво производство на сперматозоиди или има много малко производство, защото и в двата случая не е съществувала възможност за лечение на проблема. Все пак напоследък това се промени като тестикуларни сперматозиди могат да бъдат използвани за постигане на оплождане при ин витро фертилизацията (IVF) комбинирано с инрацитоплазмена спермална инжекция (ICSI). В тази процедура сперматозоидът се извлича и директно се инжектира в яйцеклетката.

Заключение:

Повечето мъже свързват изследването спермограма със страх от диагнозата азоспермия. Обаче тази диагноза не означава непременно, че мъжът не произвежда или никога не може да произведе каквото и да било количество сперматозоиди и по този начин никога да бъде биологичен баща. Прецизната диагноза на азооспермията е сложна. Коригируемите случаи могат да бъдат определени и излекувани. Дори и да няма открити сперматозоиди в еякулата, те често могат да бъдат извлечени и използвани за осъществяване на оплождане.

източник: www.maleinfertilityspecialists.com


{START_COUNTER}