Антиспермални антитела

Имунната система ни защитава на различни нива от инвазията на увреждащи агенти от чужд произход (например микроби). Тя може да направи разлика между нормалните (свои) и чуждите клетки, да даде начало на локален или генерализиран отговор (възпаление) и да запази спомен за увреждащия организъм, за да го отблъсне отново при следваща атака. Като всяка прецизно действаща машина обаче, системата може да се повреди и да ни остави незащитени от заплашващите инфекции, или обратно – да се обърне срещу собствените ни здрави тъкани, както става при заболявания като ревматоиден артрит или лупус еритематодес.

Имунната система също играе важна роля в човешката репродукция. Клетките на възпалението и техните секреторни продукти са включени в процесите на овулацията и подготовката на ендометриума за имплантиране на оплодената яйцеклетка. Дисфункция на имунната система може да попречи на нормалните репродуктивни процеси и да доведе до инфертилитет. Изчислено е, че имунният фактор може да бъде причина за инфертилитет при повече от 20% от двойките с неизяснен инфертилитет.

Антиспермални антитела: Колко често се срещат?

Спермата е относително защитена от имунната система чрез естествен защитен механизъм, наречен кръвно-тестисна бариера. Специален вид плътни свързвания между клетките, постилащи мъжкия репродуктивен тракт, не позволяват на клетките на имунната система да проникнат в тестисите. Ако се наруши тази бариера, тогава клетките на имунната система проникнат в тестисите и се образуват антитела.

Антиспермални антитела се откриват в приблизително 10% от инфертилните мъже, сравнено с по-малко от 1% от фертилните. Наличието на антитела скача драматично при мъже, претърпели хирургична намеса в техния репродуктивен тракт: близо 70% от мъжете, които са били оперирани по повод възстановяване след вазектомия, ще имат антитела в тяхната сперма. Жените имат значително по-малки шансове да развият антитела срещу спермата: по–малко от 5% от инфертилните жени имат антиспермални антитела и остава неясно кои жени са рискови за тяхното образуване.

Какви са рисковете за образуване на антиспермални антитела?

Всичко, което уврежда нормалната кръвно–тестисна бариера, може да доведе до образуването на антиспермални антитела. Това може да включва всяко от изброените състояния:

Възстановяване след вазектомия
Варикоцеле (разширени вени около тестиса и семенната връв)
Торзия на тестис (завъртане на тестиса)
Вродена липса на семепровод
Тестикуларна биопсия
Крипторхизъм (незавършен тестикуларен десцензус)
Карцином на тестиса
Инфекция (орхит, простатит)

Операция по повод ингвинална херния преди пубертета

За щастие, интраутеринната инсеминация (вкарване на обработени сперматозоиди в маточната кухина – често прилагана процедура) не причинява образуването на антиспермални антитела.

Въпреки дългият лист от рискови фактори, много мъже с антиспермални антитела нямат нито едно от изброените по-горе състояния. Въпреки това всички инфертилни мъже са потенциално в рисковата група, затова трябва да се обмисля тестване на инфертилния мъж за антиспермални антитела, особено ако не е открита друга причина за инфертилитета при диагностичния процес.

Как антиспермалните антитела причиняват инфертилитет?

Антителата, които са закачени за сперматозоидите, могат да попречат на мотилитета им и да направят трудно проникването им през цервикалния мукус и достигането до яйцеклетката; освен това е възможно сперматозоидите да се “залепят” едни с други (аглутинация), което понякога се вижда при стандартния спермален анализ. Антителата също могат да повлияят на способността на сперматозоида да оплоди яйцеклетката

Как да установим наличието на антиспермални антитела?

През годините са предложени много тестове за установяване на антиспермални антитела. При жените кръвните тестове за антиспермални антитела може би са по-лесни от практична гледна точка, но не и по-точни в сравнение с опитите за измерване на антителата в цервикалния мукус, който е първото място на взаимодействие на имунната система със спермата. Посткоиталният тест, който е стандартна част от диагностиката на инфертилитета, може да говори за наличие на антиспермални антитела. При изследване на цервикалната слуз след полов контакт близо до овулацията, антиспермалните антитела могат да причинят или липса на сперматозоиди или, когато са налице, ще се движат повече на място, а не активно прогресивно напред през мукуса.

При мъжете директното изследване на тяхната сперма за антитела е по-надеждно в сравнение с кръвните тестове за антитела. Два широко използвани теста са immunobead тест и смесена аглутинационна реакция (MAR). И при двата теста се използват антитела, прикрепени към малки маркери (пластични капки или червени кръвни клетки), които ще се прикрепят към сперматозоидите, ако последните имат антитела по повърхността си. Резултатите се представят като процент сперматозоиди, свързани с антитела.

Какво лечение е възможно при наличие на антиспермални антитела?

Подтискането на имунната система с кортикостероиди може да понижи производството на антитела, но може да доведе до странични ефекти от приложението на стероидите, вкл. до тежко увреждане на тазовата кост. Вътрематочната инсеминация със или без използване на медикаменти за стимулиране на овулацията се прилага като лечебна процедура при наличие на антиспермални антитела. Смята се, че тази процедура е ефективна, тъй като доставя сперматозоидите директно в маточната кухина, като заобикаля цервикалния мукус.

Ин витро процедурата изглежда е най–ефективния метод за преодоляване на антиспермалните антитела, особено при наличие на много високо ниво на антитела (близо 100% от сперматозоидите са с прикрепени антитела). Няма твърдо указание дали интрацитоплазмена спермална инжекция (ICSI), директно оплождане на яйцеклетката от един сперматозоид, е препоръчителна като лечение на случаите с антиспермални антитела, освен когато е налице пълна липса на оплождане при предишни проби за ин витро фертилизация.

източник: www.sharedjourney.com





{START_COUNTER}