DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Коледното желание на Valia_kr


НАДЕЖДАТА!



Да поговорим ли за НАДЕЖДАТА?
Май на никого не му се говори за НАДЕЖДАТА. Всеки е скътал това последно убежище за изтерзаната си душа дълбоко в сърцето си и я брани с нокти и зъби. Надеждата е последното, което ти остава след мръсотията на живота, обидите и неправдите. Тя е силата, която се появява част от секундата преди да се предадеш и да се свлечеш в калта на собственото си безсилие и бездушието на хората. Тя е силата, която те кара да стиснеш здраво бодливата тел на ежедневието и необръщайки внимание на раните да се изправиш, да отупаш изранените си от толкова падания колене, да изтръскаш мокрите си от сълзи коси и да продължиш своята лична донкихотовска борба с вятърните мелници на предразсъдъците, равнодушието и лицемерието на този свят. НАДЕЖДАТА, колко пъти тя е изправяла отново на крака всеки един от нас – тези, които сме лишени от едничката истинска човешка радост да приютиш в обятията си своята малка рожбичка, едничкият истински смисъл на живота. Навярно тя е най-силното нещо на света. Помислете само, една година е 365 дни – 365 дни, които за обикновените хора са просто поредица от дни, в които стават, водят децата си на градина, отиват на работа, и прибирайки се вечер прекарват няколко часа с тези малки, слънчеви, щъкащи навсякъде същества, които са неизменна част от тях самите. Те вече са позабравили голямата радост на раждането на рожбите им. Вече са погълнати от ежедневието и все по-малко оценяват радостта, която живее редом с тях. Те нямат представа какво е да чакаш тази радост да споходи и теб. Какво е да се събуждаш сутрин с мисълта, че днес е поредния ден, в който нямаш кого да целунеш изпращайки го на училище, какво е да прекараш работния си ден стремейки се да спечелиш още някой лев за лекари, процедури, лекарства, транспортни разходи до най-близкия град в който има инвитро клиника. Нямат представа, че вечер няма по-страшно от това да се прибереш в празната квартира, където в най-добрия случай те чака твоята половинка, чиито очи са помътнели от стаените сълзи на болката, отчаянието и безсилието. А колко искрящи и слънчеви бяха някога. НАДЕЖДАТА – само тя ни остана на нас – самотниците без деца. Това е последния ни извор на сила и никой не може да ни го отнеме.

НАДЕЖДАТА!


{START_COUNTER}