DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Aevin

Здравейте. Няма да пиша увод, защото когато се замисля за коледното си желание се натъжавам и не мога да измисля нищо положително. Все повече се питам, колко още ще имам едно и също коледно желание. В края на януари 2008 година правих опит за инвитро. Тогава ми дойде музата да напиша едно стихотворение. С него исках да вдъхна повече оптимизъм на момичетата, с които бяхме заедно. Заглавиео се чете отвесно от първите букви на редовете.

Вятърът нежно люлее клоните.
Ято птици безцелно кръжи.
Реките неуморно бягат по пътя си.
Времето лудо земята върти.
А ние сме тук, частица от времето
И чакаме кротко своята съдба
Търкалят се дните, следват ги нощите
Ехо изпълва самотни сърца.

Момичета, запалете искрица в душите си!
Очите не бива да са пълни с тъга!
Мечтайте и вярвайте истински,
Има смисъл от всичко в света.
Човек е по-силен от бремето.
Единствен господар на своята съдба.
Трябва наистина, силно да вярваме
А Господ ще ни дари с радостта


{START_COUNTER}