Коледното желание на eterna |
||
Денят преди Коледа е! Безброй светлинки наоколо. Опияняваща музика се носи отвсякъде. Звънти детски смях. Като в приказка! И в същото време толкова земно и истинско. Прибираме се вкъщи. Украсили сме коледната елха като златна булка – панделки, свещички и … четиринадесет играчки. За всяка година от семейният ни живот по една. Прекрасна е. Поставяме подаръците под нея. За всекиго от семейството по един. С любов и желание избирахме всеки един от тях, та нали с тях показваме на близките си хора колко ги обичаме. Приготвям трапезата. Ухае вкусно. Струи любов от всяко ъгълче на стаята. Уж сме щастливи. Май щастливо-тъжни!!! Родителите ни пристигат. Сядаме на масата. Отново усмивки и смях. Но нищо не е в състояние да запълни дупките, който всеки от нас има в сърцето си. И това го чета в очите на родителите ни. Вече 14 години те са до нас и ни дават от своите сили, за да можем да продължим напред. Поклон пред вас мили Родители!!! Време е за подаръците. Най-чаканият момент. Развълнувани сме. Отваряме с нетърпение пакетите. Благодарим си взаимно, прегръщаме се и си пожелаваме да продължим да вярваме в Доброто. Да продължим да вярваме, че единственият неотворен вече 14 години подарък под елхата, догодина ще намери своя притежател. Господи, не оставяй любовта ни да се пилее в пространството! Честита Коледа! |
||