Коледното желание на mavrol |
||
|
На ръба /есе/ Случвало ли ви се е да се чувствате ...сякаш сте на ръба на скалите над бучащ вълнолом? Опитвате се да се откъснете от вледеняващата мисъл за евентуално политане надолу с рефлекс да пристъпите крачка навътре към сушата, но някаква невидима сила ви тика да останете на ръба с поглед към пенливия ужас! Сякаш не сте на себе си, устремили се към неестествен стемеж към злочеста участ! Но не...това може да е само усещане на несъпричастен наблюдател или случаен „минувач”.Защото... Всъщност вълнолома не е толкова ужасяващ! Там някъде, под пенливата му повърхност се стеле плътен рибен пасаж. Сякаш безброй малки рибки усещат първите трепети на живота. И ако не си на ръба,няма как да станеш свидетел на тази уникална природна картина.Защото... Повдигаш поглед и съзираш група делфини, прескачащи се над морската шир. Невероятни морски гимнастици или...неповторима природна фантазия. Непонятен и пронизващ душата танц на първичното за прагматизма и на съвършенното за идиалиста.Защото... Усремяваш поглед в небосвода над морската шир, съзирайки ято щъркели, устемили се към по-топли географски ширини.Есен е все пак! Съзираш необикновената подредба на това ято-сякаш уникален творец го бе сътворил. Онези-щъркелите водачи , насочвайки ятото в един момент долитат до края му , за да посрещнат изостаналите по-млади птици, доближавайки ги и напътствайки ги. Сякаш им вдъхват сили да догонят останалите, за да оцелеят! Омаломпщените стари птици едва долитат до брега и...това е последната им дестинация! Те стават твои съмишленици. Питаш се-дали ще оцелеят.В мига съзнаваш-те са заедно с теб на ръба.Защото... Тогава отклоняваш поглед към сушата и съзираш фасадите на крайните градски къщи. И...други мисли нахлуват в главата ти. Пулсът зачестява, а ...нещо в гърдите се свива...Чувстваш се толкова ...не на място. Всъщност кое е твоето място? Дали до майката природа, която вглъбена в мисията си да сътворява повече съвършенства е пропуснала...да те дари с нещо, което е типичната й роля. Да те направи част от своето усещане да създадеш живот.... Дали до себеподобните си, обитаващи близкия град, които в стремежите си за материално благоденствие , дотолкова са се самовглъбили и отчуждили, че сърцата им са станали на камък... Дали до най-близките ти същества, които живеейки с тази неправда от ден на ден откъсват част от сърцата си и давят се в безкрайното море на неосъществената надежда... Дали до себе си, отправяща неспирна и копнееща молитва към сили необикновени, да ти помогнат в сбъдване на твоя свят копнеж да имаш малка , нежна рожба ... Дали... Затова си на ръба! Сърцето в гърлото ти се е спряло, а мисълта...в мъглата сякаш се е скрила! Политаш!Но...разпери ръце.И нека погледът ти се избистри. Погледни...пасажите , делфините и щъркелите са творение божествено...и толкова реално! И хората ...най-близките от тях са упованието! И ти...от теб зависи сляпо да не вярваш, а със мисъл да възседнеш непресъхваща надежда! И не под зимните завивки да таиш желание, а с мисли позитивни и поглед в бъдното подарък скъп на себе си за Коледа да поднесеш. Защото...крачка настрани ще те откъсне от ръба!!! |
||
Инвестор.БГ АД © 2001-2014
Start.bg
Условия за ползване. Контакти:
Реклама |
Кариери |
Поверителност