DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Коледното желание на mira_mimi




Реших да участвам със снимката, защото в този момент бях безкрайно щастлива и
неописуемо тъжна. Така се чувствам и до днес.
В ръцете си държах моята малка звездичка, която обичам като свое дете. Племенницата
ми вече е голямо момиче на цели 3 годинки. Преживях всички тревоги, съпътстващи
нейния растеж. Радвах се на първата и разбираема думичка (каза я на мен), не спах
преди операцията и, защото пресмятах всичките рискове, и ... През всичките тези
години на неуспешно "бебеправене" страдах ужасно, защото знаех много добре от какво
съм лишена. Цялото ми същество копнееше да полага ежедневни грижи за нашето дете.
Задавах си въпроси като "Защо точно ние?", "Къде греша?", "Сигурно го заслужавам!?"
Всеки месец тръпнех в очакване! По неволя станах "специалист" в гинекологията.
Изчетох книгите и форумите, обсъждащи нашия проблем. Давах съвети на приятелки.
Изпадах в самосъжаление, отчаяние, обземаше ме непукизъм и безразличие. Вече съм
твърде изморена от разпилените емоции.
Реших да се радвам на живота, сега, такъв какъвто е! Аз имам моята прекрасна, малка
звездичка, от нея черпя сили да се надявам, че един ден ще чуя думичката "мамо"! И в
същото време виждам какво пропускам, как времето неумолимо изтича и пак ме обзема
страхът, че "мамо" ще остане само мечта!
Такъв е моят живот! Нашият живот! Ние няма да спрем да се надяваме и да се молим!
Господи, помогни на всички семейства в нужда!


{START_COUNTER}