DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Коледното желание на polin




Наближава пак Коледа. И пак си мисля за изминалата година и за това какво да си пожелая за следващата. Този път честно казано малко се затруднявам. Избиваме нещо на философски мисли….
     Преди две години и половина най-накрая срещнах човека, когото търсих и си пожелавах толкова време. Най-добрия, съвършенния за мен, прекрасен, страхотен! Много си го обичам и съм благодарна на Господ ,че ни събра. Явно хубавите неща идват бавно, но пък си струва чакането, и сълзите, и хилядите молитви…. Казах си “ Има Господ!”.
     Още в първите ни месеци на съвместен живот рашихме, че искаме детенце. Нямаше време за чакане, бяхме сигурни в желанието си, а и годинките малко или много вече ни подпират, родителите ни също отдавна копнеят за внучета и в очите им виждахме надежда, че най-после това ще се случи. Беше пак по Коледа. Пожелахме си едно малко същество да бъде с нас следващата година по същото време.
      Годината мина, а осъществяването на нашето желание се бави….
      Пак дойде Коледата. Този път си казахме: “Ще търсим причината, трябва да има начин и ние да си имаме бебе, няма да се откажем…”
      Речено сторено. Отидохме в специализирана клиника, направихме необходимите изследвания за двама ни…….и всичко стана ясно. Мъжки фактор - много малко живи сперматозоиди, почти неподвижни….., причина - неизвестна, лечение - почти невъзможно. Ами сега? Разбрахме, че можем да използваме донорски материал, ако искаме……
      Казах си: “Ще направя всичко, което зависи от мен, за да имаме наше дете.” Незнам дали има мъж, който да не иска да има СВОЕ детенце от любимата жена. Ще се борим! Трябва да има начин! Вече си знам урока : Хубавите неща стават бавно и понякога доста трудно. Има надежда!
      И пак мина годината, ходихме при най-добрите лекари в страната, изгълтахме много лекарства и билки, събрахме цяла папка с изследвания. На родителите – нито дума, на тяхната възраст не искаме да ги тревожим, на приятили и познати – също, все пак не трябва да  се уронва мъжкото достойнство. Двамата сме си достатъчни, за да се подкрепяме и помагаме /поне засега/.
     …..За съжаление още нямаме положителен резултат от нашите усилия. И сега се замислям какво да си пожелаем на тази Коледа. Има ли още надежда за нас? Малко се поизморихме… Годините ни се увеличават. Започваме да се колебаем. Ами нали има толкова изоставени деца, чакащи с отворени обятия своите родители…. Дали пък да не опитаме това…. Аз обичам децата и за мен е почти без значение дали съм го родила аз или не, ще му дам цялата си любов. Да, но моя любим…..дали ще може да го обикне, как ще се чуства той….,не искам да е нещастен, може би няма да ми го каже, но вътре в сърцето му ще остане една празнина, която никога няма да бъде запълнена….. 
       Не, реших – и тази година ще се борим…. трябва да има начин, няма да се откажем, искаме да имаме НАШЕ детенце. Това е Коледното ни желание.
       Знам си урока – хубавите неща стават бавно, но си струва чакането!


{START_COUNTER}