Коледното желание на terzieva |
||
Коледно желание. Декември е и наближава най- желания за мен празник Коледа. Знам, че на Коледа стават чудеса и се надявам някой ден и моето чудо да се случи. За трета Коледа подред ще си пожелая едно и също. Не искам подаръци нито цветя, а едни малки очички да ме погледнат и с протягащи към мен ръце да ми кажат „МАМО”. Желанието да имаме дете с любимия се роди в нас преди повече от три години.След като две години преди това ми бяха поставили диагноза поликистозни яйчници, започнах лечение и така години наред сменяне на доктори,лечения и диагнози. Не съм очаквала, че мога да съм толкова силна и да приемам една след друга диагнозите, които ми поставяха. Лутах се и всеки път при настъпване на поредната ми менструация изпадах в криза и в същия момент започваше отново НАДЕЖДА и очакването до следващия път. За приятелите и семейството ми съм винаги засмяната и привидно без проблеми жена, но много малко от тях знаят колко страдание и мъка се таят в мойта душа. На 1 юни тази година, на най-красивия празник „Деня на детето” аз пак бях изпаднала в отчаяние, че и тази година нямам детенце, което да зарадвам. Съдбата обаче беше благосклонна към мен и ми пусна малко светлина в тунела, срещна ме със страхотните хора от фондация „Искам бебе” и по-точно с Радина Велчева и Вера Вулджева. Благодарение на тяхната подкрепа и куража, който ми дадоха се изправих на крака и взех да гледам по-розово на живота. Макар, че тяхното пожелание тогава:”На 1 юни 2009 да се срещнем и да съм с поне едно бебе в ръце” няма да се случи, аз знам, че ще дойде и моят 1 юни, в който ще имам детенце. Миналата Коледа в баницата с късмети ми се падна: „малко юначе в люлката да плаче” и си мислех, че това е мойта година и ще се случи чудото „ДЕТЕ”. В края на годината сме пак сами, но тихичко се промъква една Надежда, че тази Коледа ще е моята Коледа, че другата година късмета няма да ми се изплъзне. Винаги съм била добра с хората и знам, че Господ ще ме възнагради. За Коледа и Новата 2009 година си пожелавам да видя мечтаните две чертички, да усетя как детето ми расте в утробата, да изживея мъките и болките на раждането и накрая със сълзи на очи и най-свидното ми на ръце да кажа - АЗ УСПЯХ! |
||