Коледното желание на viki_vat |
||
|
Нещо в мен се пропука...и заболя! Счупи се с гръм и заваляха безброй капчици...сълзи! Горещи, парещи, тъжни, бездиханни...хиляди, но сами. Стопи се надеждата. Угаснаха усмивките. Умряха мечтите. Остана само НИЩОТО - черно и грозно, зловещо и тегнещо. Стенание... Вопъл... И пак мрак... Събудих се. Беше тъмно, но не беше НИЩОТО... Беше красиво сумрачно, беше успокояващо тъмно, беше загадъчно. Прокрадна се лъч светлина. Проблесна и ме заслепи. Там някъде беше надеждата, там някъде беше бъдещето, там някъде бяхме ние с нашите мечти и копнежи... Там беше НЕЩОТО! Това, което толкова дълго търсихме, това което толкова упорито преследвахме, това на което толкова дълго се подчинявахме. Там беше нашето щастие. Далечно може би, но достижимо. Отворих очи. Пухкави бели облачета плуваха в кристално синьото небе, обгърнати от мека розова пелена. Някой се смееше... Не бях аз!!! Но някой все пак се смееше... Протегнах ръце и докоснах НИЩОТО. То беше там...с цялата си мощ! На вече не ме плашеше. Беше безсилно. То беше там, но там бяха и мечтите ни. Далечни може би, но постижими!!! |
||
Инвестор.БГ АД © 2001-2014
Start.bg
Условия за ползване. Контакти:
Реклама |
Кариери |
Поверителност