Нямам приятел, а и съм разочарована от мъжете. Искам обаче да раждам - на 30 години станах вече.
Как стои в България юридически въпроса за изкуственото оплождане - банки със сперма и т. н. Кой и как може да ми помогне и да ме консултира???
Благодаря!

Nikoi li ne znae?

ЕТО ОТГОВОРА:



ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕTO

Асистирана репродукция
Чл. 129. Асистираната репродукция се прилага, когато състоянието на мъжа или жената не позволява осъществяване на репродуктивните им функции по естествен път.
Чл. 130. (1) Асистираната репродукция се извършва след получаване на писмено информирано съгласие от лицата, желаещи да създадат потомство.
(2) Асистираната репродукция се извършва след провеждане на медицински изследвания, гарантиращи здравето на потомството.
(3) Асистираната репродукция се осъществява съгласно утвърдените медицински стандарти.
Чл. 131. (1) Лечебните заведения извършват всички медицински дейности, свързани с избора, подготовката на потенциалния реципиент и продължителното му наблюдение, и контролират здравословното състояние и поддържащото лечение на реципиента до раждането на плода.
(2) Условията и редът за експертиза, съхраняване, обработка, вземане и предоставяне на яйцеклетки, сперматозоиди и оплодени яйцеклетки се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 132. (1) Лечебните заведения, които осъществяват дейности по асистирана репродукция, водят служебен регистър, който включва данни за:
1. лицата, които са донори или реципиенти;
2. оплодените яйцеклетки и данни за донорите им;
3. резултатите от извършената асистирана репродукция, медицински данни за здравословното състояние на реципиента и за роденото дете.
(2) Разпространяването на данни, които могат да послужат за идентификация на донорите или реципиентите на яйцеклетки или сперматозоиди, когато донорът е лице, различно от мъжа и жената, желаещи да създадат потомство, се забранява освен в случаите, предвидени със закон.
(3) Данните от регистъра по ал. 1 са служебна информация и се съхраняват 30 години.
(4) Редът за регистрация, обработка, съхраняване и предоставяне на информацията от регистъра по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 131, ал. 2.
Чл. 133. Не се допуска изкуствено оплождане на яйцеклетка със сперматозоиди от донор, който е в кръвно родство по права линия и по съребрена линия до четвърта степен с жената, на която е яйцеклетката. Обстоятелството се удостоверява с писмена декларация от лицата, желаещи да създадат потомство.
Чл. 134. Яйцеклетки, сперматозоиди и оплодени яйцеклетки, които не са използвани за създаване на потомство, могат да бъдат предоставяни на научни, учебни и лечебни заведения в страната и в чужбина за медицински, научни и учебни цели след получаване на писмено информирано съгласие от донора, а при оплодени яйцеклетки - и от двамата донори, по ред, определен с наредба на министъра на здравеопазването.
Чл. 135. (1) Забранява се използването на техники за асистирана репродукция с цел подбор на пола на потомството, с изключение на случаите, когато трябва да се предотвратят наследствени заболявания, свързани с пола.
(2) Забранява се използването на техники за асистирана репродукция, които целят предаване на генетичната информация само от един индивид в неговото потомство.
(3) Забранява се репродуктивното клониране на хора, включително с цел донорство на органи, тъкани и клетки.
(4) Интервенция, насочена към модифициране на човешкия геном, може да бъде предприета единствено с профилактична или лечебна цел, но не и за въвеждане на модификация в генома на потомството.
Чл. 136. Всяка форма на дискриминация срещу едно лице, основана на неговия геном, е забранена.




НАРЕДБА № 12 ОТ 30.05.1987 Г. ЗА ИЗКУСТВЕНОТО ОПЛОЖДАНЕ НА ЖЕНИТЕ

Издадена от министъра на народното здраве, обн., ДВ, бр. 57 от 24.07.1987 г., изм. и доп., бр. 57 от 17.07.1990 г., бр. 78 от 25.09.1992 г.
т. 5, р. 2, № 300

Раздел I
Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за извършване на изкуственото оплождане на жените с цел настъпване на желана бременност.
Чл. 2. Изкуственото оплождане е лечебна манипулация, при която се опложда жена с генетичен материал от съпруга и или от друго лице, което е неизвестно и на двамата съпрузи.
Чл. 3. (1) Съпрузите, които желаят да се извърши изкуствено оплождане, се явяват в кабинета по стерилитет и удостоверяват самоличността си.
(2) Когато оплождането ще се извърши с генетичен материал от друго лице, лицата по ал. 1 подписват декларация (приложение № 1).
Чл. 4. (1) Не се допуска изкуствено оплождане с генетичен материал от друго лице, което е в кръвно родство до IV степен по съребрена линия с жената, на която предстои оплождане.
(2) Кръвното родство по ал. 1 се изключва чрез декларация (приложения № 2 и 3), подписани от лицето, което дава генетичен материал, и от жената, на която предстои изкуствено оплождане. Декларациите се представят на завеждащия кабинета по стерилитет.
Чл. 5. Изкуственото оплождане на жени - чужди гражданки, се извършва при условията и по реда на тази наредба.
Раздел II
Условия за изкуствено оплождане
Чл. 6. Изкуствено оплождане се допуска при:
1. добро здравословно състояние на жената, установено по реда на чл. 1 - 5 от Инструкция № 1 за реда за медицинско освидетелствуване на встъпващите в брак (ДВ, бр. 75 от 1985 г.);
2. наличност на овулация и проходимост на маточните тръби у жената, установени от завеждащ кабинета по стерилитет.
Чл. 7. Изкуствено оплождане с генетичен материал от съпруга се извършва след установяване на:
1. цервикален секрет у жената, възпрепятствуващ проникването на сперматозоидите на съпруга й;
2. лекостепенна намалена фертилна способност на нейния съпруг;
3. заболявания или състояния на съпругата или съпруга, водещи до невъзможност за нормално полово общуване или оплождане по естествен начин.
Чл. 8. Изкуствено оплождане чрез генетичен материал от друго лице е възможно при следните медицински показания:
1. трайно нарушена оплодителна способност или влошени основни показатели, определящи оплодителните възможности на спермата на съпруга;
2. липса на ефект от проведеното лечение на съпруга за възстановяване на фертилната му способност;
3. наследствени заболявания на съпруга, застрашаващи жизнеспособността на поколението;
4. изоимунизация, когато е налице сериозна опасност плодът да бъде засегнат от хемолитична болест;
5. предхождащи хабитуални аборти, за които е установено, че се дължат на морфологични или генетични аномалии на сперматозоидите на съпруга.
Чл. 9. (1) Лицата, които ще дават генетичен материал, могат да бъдат само български граждани на възраст от 18 до 40 г. - физически и психично здрави, наследствено необременени, с нормални параклинични изследвания и показатели на спермограмата.
(2) Лицата по ал. 1 удостоверяват здравословното си състояние в кабинета по стерилитет по реда на чл. 6, т. 1 и представят: заключение от окръжния психо-неврологичен диспансер и от генетична консултация по местоживеене, че нямат психично или наследствено заболяване и отрицателни резултати от серологични изследвания за СПИН, луес и вирусен хепатит тип "В".
(3) Всяко от лицата по ал. 1 подписва декларация (приложение № 4), че предоставя генетичен материал само в едно здравно заведение и че не укрива данни за здравословното си състояние.
Чл. 10. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 1990 г., изм., бр. 78 от 1992 г.) (1) Даването на генетичен материал от едно лице може да се извърши еднократно или последователно. Преди всяко даване се спазва изискването за 5-дневно полово въздържане.
(2) Изследванията за СПИН, луес и хепатит тип "В" на лицата, които дават еднократно генетичен материал, се извършват в деня на даването и 45 дни след него.
(3) При последователно даване на генетичен материал изследванията, посочени в ал. 2, се правят в деня на първото и 45 дни след последното даване на генетичен материал.
(4) Изкуствено оплождане с генетичен материал се извършва само след съхраняването му в банка за замразяване (криобанка) и отрицателни резултати от серологичните изследвания на лицето, посочено в ал. 3.
Чл. 11. (1) При изкуствено оплождане с генетичен материал от съпруга от него не се изискват изследвания.
(2) Генетичният материал от съпруга, предназначен за изкуствено оплождане на съпругата, не може да бъде използуван за друга жена.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1990 г.) (1) Генетичният материал на всяко от лицата по чл. 9 се използува общо за до 3 оплождания през целия период от 18 до 40 г.
(2) Генетичният материал, съхраняван в криобанка, от дарител, от който вече са настъпили 3 оплождания, може да се използува за изкуствено оплождане на чужди гражданки, за научни цели или да се запази за следващите поколения.
Чл. 13. (1) Лицето, което дава генетичен материал, се картотекира в кабинетите, секторите или отделенията за борба със стерилитета, като за всяко се съхранява следната медицинска документация:
1. резултатите от серологичните изследвания;
2. резултатите от изследването на генетичния материал със съответно заключение за годността му;
3. медицинското свидетелство и заключението от психо-неврологичния диспансер и генетичната консултация;
4. броят на дадените еякулати и начинът на съхраняването им в банката за генетичен материал;
5. резултатите от всяко оплождане;
6. броят на опложданията.
(2) Здравословното състояние на лицето по ал. 1 се контролира веднъж годишно с преглед от участъковия терапевт, а по негова преценка - и от други специалисти.
Раздел III
Ред за изкуствено оплождане
Чл. 14. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 78 от 1992 г.) (1) Изкуственото оплождане се осъществява при спазване на чл. 6, 7, 8, 9 и 10 и ако даденият генетичен материал отговаря на приетите клинични параметри за нормален еякулат, оценявани отделно за всеки еякулат.
(2) Когато генетичният материал не отговаря на изискванията по предходната алинея, на лицето не се заплаща предвидената сума по чл. 15, а ако отклоненията са трайни, то отпада.
Чл. 15. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 78 от 1992 г.) Даването на генетичен материал се заплаща по цени, определени в Наредба № 12 за цените на кръв, серуми, ваксини и биопродукти, издадена от Министерството на здравеопазването и Националната комисия по цените към Министерския съвет (ДВ, бр. 64 от 1992 г.). Сумата се изплаща от касата на здравното заведение срещу документ (приложение № 5), издаден в 2 екземпляра от завеждащия кабинет, сектор или отделение за борба със стерилитета, като вторият екземпляр се съхранява в документацията по чл. 13, ал. 1.
Чл. 16. Изкуственото оплождане се извършва от лекари акушер-гинеколози, завеждащи кабинетите, секторите и отделенията за борба със стерилитета.
Чл. 17. Лекарите, осъществяващи изкуствено оплождане:
1. разясняват на съпрузите условията и реда за извършване на оплождането, както и тяхното равноправно положение към този акт;
2. уверяват двамата съпрузи, че в случаите на изкуствено оплождане с генетичен материал от друго лице са спазени всички изисквания, гарантиращи здравето на детето и опазване тайната на оплождането;
3. отговарят за запазване на тайната на оплождането и носят отговорност за нейното нарушаване.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Ръководителите на здравните заведения, в които се извършва изкуствено оплождане, са длъжни да осигурят всички условия за провеждането и опазването на тайната му.
§ 2. Всички данни, свързани с изкуственото оплождане, съставляват служебна тайна съгласно чл. 91 от Закона за народното здраве.
§ 3. При изкуственото оплождане се спазва Инструкция № 046 от 1980 г. за организацията на работата на кабинетите по борба със стерилитета и инфертилитета (непубликувана).
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 4. Тази наредба се издава на основание § 2 от заключителните разпоредби на Закона за народното здраве.
§ 5. Приложенията към наредбата ще бъдат отпечатани в служебния бюлетин на МНЗ.


НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 12 ЗА ИЗКУСТВЕНО ОПЛОЖДАНЕ НА ЖЕНИТЕ ОТ 30.05.1987 Г. (ОБН., ДВ, БР. 57 ОТ 1987 Г.; ИЗМ. И ДОП., БР. 57 ОТ 1990 Г.)

Издадена от министъра на народното здраве, обн., ДВ, бр. 78 от 25.09.1992 г.

§ 1. Член 10 се изменя така:
"Чл. 10. (1) Даването на генетичен материал от едно лице може да се извърши еднократно или последователно. Преди всяко даване се спазва изискването за 5-дневно полово въздържане.
(2) Изследванията за СПИН, луес и хепатит тип В на лицата, които дават еднократно генетичен материал, се извършват в деня на даването и 45 дни след него.
(3) При последователно даване на генетичен материал изследванията, посочени в ал. 2, се правят в деня на първото и 45 дни след последното даване на генетичен материал.
(4) Изкуствено оплождане с генетичен материал се извършва само след съхраняването му в банка за замразяване (криобанка) и отрицателни резултати от серологичните изследвания на лицето, посочени в ал. 3."
§ 2. В чл. 14, ал. 1 цифрите "6, 7, 8 и 9" се заменят с "6, 7, 8, 9 и 10".
§ 3. В чл. 15 в първото изречение думите "40 лв. за всеки еякулат съгласно Заповед № A-93 от 30.III.1987 г. на МНЗ" се заменят с "по цени, определени в Наредба № 12 за цените на кръв, серуми, ваксини и биопродукти, издадена от Министерството на здравеопазването и Националната комисия по цените към Министерския съвет (ДВ, бр. 64 от 1992 г.)".




ИНСТРУКЦИЯ № 1 ЗА РЕДА ЗА МЕДИЦИНСКО ОСВИДЕТЕЛСТВУВАНЕ НА ВСТЪПВАЩИТЕ В БРАК

Издадена от министъра на народното здраве, обн., ДВ, бр. 75 от 27.09.1985 г., доп., бр. 59 от 31.07.1987 г., изм., бр. 64 от 19.08.1988 г., доп., бр. 65 от 9.08.1991 г.
кн. 9/91 г., стр. 325 том I/91 г., стр. 260
т. 5, р. 1, № 85

Чл. 1. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1991 г.) Медицинското освидетелствуване на встъпващите в брак да се извършва от участъковия или от цеховия лекар по местоживеене или по месторабота или от медицински специалисти, упражняващи частна медицинска практика съгласно списъка на болестите, посочени в приложения № 1, 2 и 3.
(2) Когато освидетелствуваният няма участъков или цехов лекар по местоживеене или по месторабота или е затруднен да се обърне към него, освидетелствуването се извършва в районното лечебно-профилактично заведение по местопребиваване след разрешение на главния лекар.
Чл. 2. Освидетелствуващият лекар е длъжен да събере най-подробни данни за встъпващия в брак от наличната медицинска документация и да извърши обстоен медицински преглед.
Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1991 г.) При съмнение за заболяване, посочено в приложения № 1, 2 и 3, ако е необходимо диагностично изясняване, участъковият или цеховият лекар или медицинският специалист, упражняващ частна медицинска практика, изпраща лицето за преглед и преценка от съответен специалист.
(2) В случаите по ал. 1 при съмнение за дермато-венерологични, туберкулозни или психични заболявания лицето се насочва към районната диспансерна служба (диспансер, отделение или кабинет) по местоживеенето му, а при съмнение за наследствени заболявания - към медико-генетична консултация.
(3) Лицата, чието здравно състояние не е известно на участъковия или цеховия лекар, задължително се консултират с дермато-венеролог, психиатър и пневмо-фтизиатър.
Чл. 4. В случаите по чл. 3 съответният специалист уточнява диагнозата и дава преценка дали се касае за заболявания, посочени в приложения № 1, 2 и 3, и я изпраща на участъковия или цеховия лекар, който дава окончателно заключение.
Чл. 5. (1) Медицинското свидетелство (приложение № 4) се издава в два екземпляра от съответното здравно заведение, като единият екземпляр остава в неговата архива.
(2) В медицинското свидетелство се вписват само заболявания, посочени в приложения № 1, 2 и 3, ако лицето има такива.
Чл. 6. Медицинското свидетелство се връчва лично на освидетелствуваното лице. Съдържанието му не се съобщава на други лица, освен ако освидетелствуваният поиска лекарят да разясни на другия кандидат за встъпване в брак естеството и проявите на заболяванията му.
Чл. 7. (1) Недоволните от медицинското заключение могат да го обжалват пред съответната лекарско-консултативна комисия (ЛКК), а недоволните от заключението на ЛКК - пред ЛКК на съответните окръжни (градски) лечебно-профилактични заведения.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1991 г.) Лицата, освидетелствани от частно практикуващи медицински специалисти, могат да обжалват медицинското заключение пред ЛКК на здравното заведение по местоживеенето им.
Чл. 8. За вписване на неверни данни в медицинското свидетелство лицето, което го е издало, носи дисциплинарна, административнонаказателна или наказателна отговорност.
Чл. 9. Медицинското свидетелство е валидно 30 дни от датата на издаването му.


УСПЕХ!

MONTESKIO

Колега Монтескьо - твърде сте зелен още!
Ако се бяхте понапънали да прочетете още малко, щяхте да установите, че Закона за народното здраве и другите нормативни актове, които сте цитирали вече не съществуват, тъй като са отменени от Закона за здравето (бр. 70, 10.08.2005 г.) Странно е, че не забелязвате законодателни промени, които са извършени още преди година. Дано и в другите области на правото не сте така зле. И не обрквайте хората - много ви моля.

Gery - blagodarq ti!

Анонимний,
Качествата ви като юрист / ако имате такива познания/ наистина не са добри. Прочетете внимателно написаното от мен,а така също и параграф 38 от преходните и заключителни разпоредби към закона за здравето.


MONTESKIO